– DE – Das rote Fahrrad –
Vor vielen Jahren, als mein Fahrrad noch wie ein kleiner roter Stern am Himmel glänzte, fuhr ich es wie ein erwachsen gewordenes Kind, überzeugt davon, die ganze Heimat in einem Atemzug durchqueren zu können, ohne müde zu werden. Mein Name ist Steven Kaser und das ist meine Kindheitsgeschichte.
Meine lebhafteste Erinnerung an meine erste Begegnung mit einem Fahrrad stammt aus der Zeit, als ich noch sehr klein war. Mein Großvater setzte mich damals in eine Plastikkiste hinten auf seinem Fahrrad und wir fuhren gemeinsam zum Bäcker um Brot zu holen. In diesem Moment verliebte ich mich in dieses Gefühl und wollte unbedingt selbst Fahrrad fahren lernen. Als ich älter wurde und es schließlich konnte, bekam ich mein erstes eigenes Fahrrad. Genau dieses Fahrrad steht heute vor euch. Doch es sah nicht immer so aus. Als mein Vater es kaufte, war es in einem erbärmlichen Zustand – schmutzig, ungepflegt und in Orange und Schwarz lackiert. Mein Vater behauptete damals, die vorherigen Besitzer hätten es gestohlen und neu gestrichen, damit die ursprünglichen Besitzer es beim Weiterverkauf nicht erkennen konnten. Ich weiß nicht wie viel Wahrheit darin lag, aber er nahm sich vor, es zu reparieren. Nach viel Arbeit und Mühe schaffte er es, es vollständig zu restaurieren, es sah aus, als käme es direkt aus der Fabrik.
Das Rubinrot hob es von allen anderen Fahrrädern ab, als wäre es der hellste Stern am Himmel. Das Weiß war seine Seele, mit der ich mich jedes Mal verbunden fühlte, wenn ich aufstieg und losfuhr. Ich fuhr mit dem Gefühl, dass mich nichts und niemand aufhalten konnte. Doch irgendwann kam der Moment, in dem ich erwachsen wurde und das Fahrrad zurücklassen musste. Es fiel mir schwer, denn ich wusste, dass kein anderes Fahrrad dieses Gefühl von Freiheit auf den Wegen, die ich gefahren war, ersetzen konnte.
Später bei Christian @huberista bekam ich die Möglichkeit, mein Fahrrad wieder so weit herzurichten, dass es fahrbereit war. Trotzdem ließ mein Herz es nicht zu, es vollständig zu restaurieren, denn ich wollte die Erinnerungen an meine Kindheit einfach nicht auslöschen.
– EN – The red bicycle –
Many years ago when my bicycle still shone like a small red star in the sky I rode it like a child who already felt grown up convinced that I could cross my entire homeland in a single breath without getting tired. My name is Steven Kaser and this is my childhood story.
My most vivid memory of my first encounter with a bicycle comes from when I was very young. Back then my grandfather placed me in a plastic box at the back of his bicycle and we rode to the bakery. In that moment I felt in love with that feeling and desperately wanted to learn riding a bicycle myself. As I grew up and finally learned how to ride I got my first bicycle. Exactly this bicycle. But it didn’t always look like this. When my father bought it it was in a bad condition – dirty, neglected and painted in orange and black. My father claimed that the previous owners had stolen it and repainted it so that the original owners wouldn’t recognise it. I don’t know if this is really true but he finally decided to fix it. After a great deal of work and many efforts he managed to fully restore it. It looked as if it had just come straight out of the factory.
Its ruby-red colour set it apart from all the other bicycles, like the brightest star in the sky. The white colour was its soul, the part I always felt connected to whenever I rode it. I rode it with the feeling that nothing and no one could stop me. But later the time came when I grew up and had to leave the bicycle behind. It was difficult for me because I knew that no other bicycle could replace that feeling of freedom I had experienced on the roads I had travelled.
Larter when I started working with Christian @Huberista I had the opportunity to restore my bicycle to the point where it could be ridden again. Even so, my heart wouldn’t allow me to fully restore it, because I didn’t want to erase the memories of my childhood.
– BG – Червеното колело –
Преди доста години, още когато колелото ми блестеше като малка червена звезда в небето, го карах като едно пораснало дете, което си мислеше, че може да прекоси цялата родина в един дъх, без дори да се умори. Казвам се Стиван Казер и това е моята история от детството.
Най-яркият ми спомен от първия ми досег с колело е от времето, когато бях на няколко годинки. Тогава дядо ми ме слагаше в пластмасовата каса отзад на колелото му, за да отидем заедно до магазина за хляб. От този миг се влюбих в това изкушение и силно исках да се науча да карам колело. Когато пораснах достатъчно и се научих да го управлявам, получих първото си колело. Това е същото колело, което стои сега пред вас. Но то не винаги изглеждаше така. Когато баща ми го купи, беше в окаяно състояние, мръсно, неподдържано и боядисано в оранжево и черно. Баща ми твърдеше, че предишните му собственици са го откраднали и са го пребоядисали, за да не може да бъде разпознато от истинските му притежатели и да го продадат. Не знам доколко това беше вярно, но той се зае да го поправи. След много труд и усилия от негова страна, успя напълно да го реставрира – сякаш току-що беше излязло от завода.
Рубиненият червен цвят го отличаваше от всички останали велосипеди, сякаш беше най- ярката звезда в съзвездието. Белият цвят беше неговата душа – тази, с която винаги се свързвах, когато се качвах върху него, за да потегля. Карах го с усещането, че нищо и никой не може да ме спре по пътя ми. Но дойде и моментът, в който пораснах и трябваше да го оставя. Беше ми мъчно и ясно осъзнавах, че никое друго колело не може да замени това чувство за свобода по пътищата, по които бях минал.
Така стигнах до момента, в който започнах работа при моя шеф Кристиан в Хубериста. Благодарение на него и на любовта му към колелетата получих възможността да поправя колелото си дотолкова, че отново да може да се кара. Въпреки това сърцето ми не позволи да го реставрирам напълно, защото не исках да изтрия спомените си от детството по този начин.
(Copyright: Steven, 2026, alle Rechte vorbehalten)